— Здравейте, гълъбчета! — приближи се до тях Трифон Семьонович. — Какво, ябълчици ли си хапвате? Да не би случайно да съм ви попречил?

Момъкът свали шапка и сведе глава. Момата заразглежда престилката си.

— Е, как си със здравето, Григорий? — обърна се Трифон Семьонович към момъка. — Как върви животът ти, момче?

— Аз само една — измърмори момъкът, — и то от земята.

— Тъй, ами твоето здраве как е, миличка? — попита Трифон Семьонович момата.

Момата още по-усърдно заоглежда престилката си.

— Ами сватба още ли не сте вдигали?

— Още не сме… Ма ние, господарю, честна дума, само едно, че и то… ей тъй…

— Добре де, добре. Юнак. Знаеш ли да четеш?

— Не… Ама истина, господарю, ние само едно, и то от земята.

— Да четеш, не знаеш, а да крадеш, знаеш. Е, и това не е лошо. Няма да ти натежат знания на гърба. Ами отдавна ли си почнал да крадеш?

— Че пък да не съм крал случайно?

— Ами твоята мила годеница — обърна се към момата Карпушка — защо се е замислила така жално? Или нещо не я обичаш много, а?

— Мълчи, Карп! — каза Трифон Семьонович. — Хайде, Григорий, разкажи ни една приказка…

Григорий се поокашля и се усмихна.

— Аз, господарю, приказки не знам — каза той. — Да не са ми изтрябвали случайно вашите ябълки? Като река, мога да си купя.

— Много се радвам, моето момче, че имаш много пари. Е, хайде, разкажи ни някоя приказка. Аз ще послушам, Карп ще послуша, ей на, и твоята годеница-хубавица ще послуша. Не се срамувай, бъди по-смел! Душата на крадеца трябва да бъде смела. Нали, приятелю мой?

И Трифон Семьонович впери своите ехидни очи в заловения момък… По челото на момъка изби пот.

— Вие, господарю, по-добре го накарайте да изпее песен. Къде може тоя глупак приказки да разказва? — издрънча Карпушка с гадничкото си тенорче.

— Мълчи, Карп, нека първо разкаже приказка. Хайде, моето момче, разказвай де!